Пшеницата е важен фактор, позволил създаването на високо-урбанизирани общества при възникавнето на човешките цивилизации, тъй като е една от първите култури, способни да се култивират в голям мащаб, даващи висок добив, и е устоичива при дълговременно съхранение. Пшеницата е основен източник на растителен белтък в храната при хората, тъй като се характеризира с по-високо съдържание на протеини в сравнение с царевицата, ориза и другите сродни култури. Счита се, че около 70% от световното население употребява пшеничен хляб. Пшеничените кълнове са важен източник на витамини, минерални соли и протеини, и като такъв намират приложение в редица кулинарни изделия.
Зърното на пшеницата е частта от растението, която се използва за храна. След смилане на зърното, полученията продукт представлява пшеничено брашно, което се използва за приготвянето на различни видове хляб, бисквити, спагети, кус-кус и редица други тестени изделия. Пшеничено брашно се използва и при приготвянето на бира, някои високоалкохолни напитки и дори биогаз. Пшеница се засажда и за добив на фураж, а понякога сламата и се използва за други цели - като материал за покриване на селскостопански сгради.