Лимец

Пшеницата лимец (на немски Einkorn, на руски однозернянка; в превод и двете думи означават "еднозърнеста") може да бъде отнесена както към дивите видове пшеница - Triticum boeoticum (или baeoticum), така и към домашните форма - Triticum monococcum. Дивите и култивираните форми на растението се разглеждат като отделни видове или като подвидове на T. monococcum. Лимецът е диплоиден вид на олющената пшеница, с твърда покривна люспа ("husk") и плътно положени зърна. Култивираната форма се различава от дивата по това, че , семената са по-големи и класовете остават цели при съзряването.

Лимецът е една от най-рано култивираните форми пшеница. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в регион на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. Догрънчарски неолит. Изследваните ДНК - отпечатъци водят към предположението, че лимецът първоначално е култивиран близо до Карадаг - област в югоизточна Турция, ъдето са намерени голям брой земеделски поселища от споменатата епоха. В по - късни времена - през Бронзовата епоха, отглеждането му постепенно е намаляло за сметка на други култури, за да сведе до днешното му състояние на реликт - полузабравено растение, почти без стопанско значение, отглеждано като регионален вид в Мароко, Турция, страните от бивша Югославия и някои планински райони на Франция. Доскоро по тези места той се е използвал производство на булгур и като фураж за селскостопанските животни.

Лимецът е издържливо растение. Той е почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. Геномът му (тоест вида и подредбата на гените в клетките му) е останал непроменен за векове. Известно е, че съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо лимецът е толкова ценен - хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове! Освен за заместител на модерните пшеници във всекидневното хранене, лимецът е незаменим за хората, болни от целиакия. Целиакията е състояние, при което не се усвоява специфичен протеин (глутен), съдържащ се в житните култури, така че вместо да има хранителна стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за организма. Протеинът, влизащ в състава на зърното на лимеца - глиадин, се оказва нетоксичен за страдащите от целиакия хора. На тях лимецът дава надежда за вкусна храна и нормален, здравословен живот.