Гъби

Гъбите са биологично царство организми, еукариотни, неподвижно прикрепени, без хлорофил. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във вода. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са паразити върху животни или растения. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, стъкло, дървесина. Въобще няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки (хифи). Съвкупността от хифи се определя като мицел. При по-нисшите организми мицелът е едноклетъчен. При едни форми клетките имат сферична форма, с едно ядро (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид — клетката е силноразклонена и многоядрена (хлебен мухъл). При по-висшите гъби мицелът е многоклетъчен (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.

Гъбите, заедно с бактериите, имат голямо значение за биосферата. Те разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения. Например орхидеите и салепа не могат да съществуват без симбиоза с микоризни гъби.

Пигментираната клетъчна обвивка е изградена от хитиново вещество или (при някои по-нисши видове) от целулоза и пектин. В клетките на гъбите липсват хлоропласти. В клетките като резервно вещество не се натрупва скорбяла както при растенията, а глюкоген и мазнини характерни за животните. Както при растенията мицела нараства непрекъснато с връхната си част и има неограничен растеж. При гушестите гъби тялото има по-дебели хифи, които в плодните тела са плътно долепени, образуващи по-твърда материя на пънчето и гуглата.

Гъбите се хранят несамостойно, т.е. вземат наготово органични вещества от околната среда. Някои видове се хранят от живи организми — те са паразити (главова ръжда, мораво рогче, лозова мана). Други вземат хранителни вещества от хранителни продукти, умрели животни, гниещи вещества и са сапрофитни (хлебен мухъл). Между паразитите и сапрофитите няма рязка граница. Често пъти взаимоотношенията между паразита и гостоприемника са симбиотични. Микоризните гъби, които се развиват по корените на дърветата, подпомагат всмукването на вода и минерални соли. Така действат като коренови власинки, срещу която услуга те получават храна, витамини и други вещества.