forbot
Всички държави
Биохраните - между модата и доверието — Новини и снимки на AllBiz в България
Валута (BGN)
Биохраните - между модата и доверието — Новини и снимки на AllBiz в България
всички раздели
All.BizБългарияНовиниAgricultural marketБиохраните - между модата и доверието

Биохраните - между модата и доверието

2 Апр 2013 09:45 | Agricultural market

Ако попитате десет души на улицата какво мислят за биохраните, вероятно ще получите толкова различни мнения. Ако го направите в България, е сигурно, че повече от един човек ще ви посочи високата им цена. В чужбина ще откриете, че за мнозина биохраните са просто поредната възможност да избираш с какво да се храниш.

Рядко обаче хората се замислят какво точно е органично произведена храна, защо (поне в България) тя е по-скъпа от обикновената, наистина ли е полезна и каква всъщност цена плащаме всеки път, когато изберем какъв продукт да си купим. От всички митове и истини за органичните храни избрахме най-често задаваните въпроси, за да се опитаме да разкажем що е то биохрана и какво се крие зад специалните й етикети.

Какво точно е биохрана?

Био, или още наричана органична храна, са суровите или преработени продукти, за чието отглеждане и преработка не се използват изкуствени торове, пестициди, различни химически добавки, консерванти, овкусители. Ако става въпрос за животински продукти - те трябва да са от животни, които са хранени с фуражи, отговарящи на условия биопроизводство (без добавени антибиотици и генетично модифицирани организми), отглеждани по начин, който най-много ги доближава до природата и естествената им среда.

Освен това има и редица ограничения къде може да се случва. То трябва да бъде далеч от индустриални замърсявания, натоварени пътища, да има отстояние от площи с обикновено земеделие, да бъде на чиста, незамърсена почва и да се отглежда и преработва по начин, който щади околната среда. Органичното производство изключва ГМО, но тъй като в природата следи от тях на практика има навсякъде заради неволен пренос на изкуствено оформените гени, е допустимо много малко количество в биопродукцията.

"Целта на биологичното производство е да опазва околната среда", обяснява Любомир Ноков, управител на "Био България" (марка "Хармоника"). Ползата от консумацията на такива продукти е допълнителен "бонус", но основното е да се съхрани природата, каза Ноков.
Изследвания на учени доказаха, че в биопродуктите не се съдържат повече полезни вещества, отколкото в обикновените. В тях обаче липсват много от индустриалните химикали, използвани в конвенционалното земеделие, а при животинските продукти можете да сте спокойни, че животното не е било третирано със силни медикаменти и антибиотици.

За всеки вид продукт има специални изисквания, като например кокошките от фермите за носачки да разполагат с достатъчно място, да се хранят с повече естествена храна вместо с изкуствени фуражи. Плодовете и зеленчуците могат да се торят и пръскат с препарати, които са одобрени за биологично земеделие и се произвеждат на растителна и животинска основа, допустимо е и ограничено използване на меден сулфат (син камък) като химически фунгицид.

Как да съм сигурен, че купувам био?

Когато купувате органичен продукт, това до голяма степен е на доверие към производител и издател на сертификата му. Биохрана може да бъде само тази с издаден сертификат. Друг продукт, който се отглежда и преработва по същите изисквания, но няма гаранция от специализирана фирма, няма право да носи името био. Знаците на тези сертификати са листенце, оформено от звезди на зелен фон и американското лого - кръг, в който е съкращението USDA Organic.

Как се издават тези малки щампи? Право да ги използват имат производители, които са преминали всички първоначални проверки и са под периодично наблюдение на сертифициращите компании. В България има няколко такива дружества, които получават лиценз от Министерството на земеделието и храните, и тяхната задача първоначално е да се уверят, че производителят е създал нужните условия за биопроизводство.

За всеки различен продукт има първоначален преходен срок, в който производителят покрива условията, но все още няма право на сертификат. За растенията той е 1.5 - 2 години за земята, за животинските продукти - 6 месеца. През това време се правят постоянни изпитания и ако след изтичането му сертифициращата фирма се убеди, че производителят отговаря на условията, му издава документ за органично производство. Чак тогава той има официално правото да ги продава като биопродукти.

Любомир Ноков коментира, че точно този период е много труден за хората, решили да се занимават с органично производство, и затова в много държави през него са предвидени специални субсидии. В България обаче това е нещо ново, добави Ноков. След първоначалното издаване сертифициращите фирми правят внезапни проверки на място, за да са сигурни в спазването на правилата. Те вземат и проби за лабораторни проучвания, а допълнително повечето търговци на биопродукция си правят собствени изследвания. Ако се открие нарушение, най-вероятно производителят ще изгуби сертификата си и ще трябва да се задоволи да продава обикновена продукция.

Красимир Кънчев, директор на "Балканбиосерт", обясни, че е добре, преди да започне със сертификацията, фермерът да се е запознал с изискванията на биологичните регламенти и доколко те са приложими и възможни при неговото производство. "Тук своята роля имат консултантите, защото контролният орган няма право да консултира, произвежда или търгува с вида продукти, които сертифицира", коментира той.

Кънчев обясни, че след първоначалните проверки на клиента се издават препоръки какво да промени в производството си, като той има и крайни срокове. Периодичните проверки са подобни, а производителят подава и документи за промените в обработваемите земи, отглежданите култури, предлаганите продукти, ако е преработвател. Самият сертификат се представя пред търговските вериги, като те често правят и проверки дали той е валиден, добави Кънчев.

При мандрите за по-стриктен контрол се водят дневници за постъпилото мляко, какво се произвежда и колко краен продукт излиза. Според Любомир Ноков да се манипулира такава информация не е възможно, тъй като изкупуването на мляко независимо какво е с много строг режим на контрол и постоянно може да се проследи дали количеството на крайния продукт с биоетикет отговаря на постъпилото мляко.

На теория да излъжеш сертифициращия орган, че правиш био, а всъщност нарушаваш правилата, е възможно. На практика трябва да имаш доста късмет да не те хванат, ако го правиш редовно, защото никога не знаеш кога точно ще дойде проверка и дали няма търговец или сертификатор да вземе проба за изследване.

Кой друг контролира какво си купуваме?

Продуктите в магазините и ресторантите, които са сертифицирани, се проверяват и от Българската агенция по безопасност на храните. Там обаче проверките са по-скоро документални и по-малко с лабораторни изследвания. Например наскоро огласената проверка в "Карфур", при която бяха намерени цитрусови плодове без нужните изисквания, се отнасяше за документалната част и етикета. Самите плодове бяха органични, но е имало разминаване и опаковащата ги фирма е написала себе си като производител вместо истинския в Гърция, обясниха впоследствие от агенцията по храните.

Освен в магазини и заведения за хранене агенцията проверява и биопродуктите, които са внос извън ЕС. "Изследвания правим, ако имаме съмнения", обясни инж. Радослава Петкова, експерт в БАБХ. Голяма част от работата на специализирания отдел в държавния орган е и битката с нелоялни етикети - по закон никой няма право да използва "био" и "органично" за продукти, които не са такива. Наскоро БАБХ е санкционирала хлебозавод "Мио" - Пазарджик, заради пълнозърнестия хляб с етикет "Органик" и по думите на Петкова в момента той не би трябвало да се продава никъде в търговската мрежа.

Проверките на БАБХ често са по сигнали - на клиенти, конкурентни фирми, асоциации, които имат съмнения в производители от бранша. Санкциите за заблуда с подвеждащи етикети са от 1000 до 5000 лв. при първо нарушение, а за юридически лица - от 5000 до 10 хил. лв. Те се качват двойно при второ провинение.

БАБХ често прави проверка и за съдържанието на нитрати в плодове и зеленчуци - нормално всеки продукт има някакво количество. Често агенцията е намирала над нормата, но засега няма случай това да са били биохрани, каза още инж. Петкова. Проверките на агенцията се правят в нейни лаборатории, ако има условия, но щом се налага нещо специфично, могат да се наемат и външни места за изпитване. Ако вие като потребител имате съмнения за даден продукт, сигнали се подават на телефона на БАБХ 0700 122 99.

Защо цените на биохраните са високи?

Най-общо казано, като всеки друг продукт и при органичния цената се образува от себестойност, търсене и маркетинг. Една от главните причини за по-високата им средна цена е вносът - много от биохраните в България са произведени другаде по една или друга причина. Например "Хармоника" се налага да внася биояйца заради много тежките изисквания за сертифициране на ферми за органични кокошки носачки. Любомир Ноков очерта три причини, които оскъпяват биопродуктите:

- По-голямо търсене, по-малко предлагане

- В България много от конвенционалните храни се правят със заместители - например кашкавалът е с палмови мазнини, колбасите имат различни подобрители. Всичко това смъква крайната цена на тези продукти, но на техния фон останалите изглеждат много скъпи.

- Повечето биоферми все още са малки и затова имат по-големи разходи. Иначе самото поддържане на сертификат за биопродукт не е толкова скъпо, а често да се произвежда органично е по-евтино от конвенционалното, тъй като и разходите за препарати могат да намалеят.

Източник:  Regal.bg

Новини на рубриката: Agricultural market

Сравнете0
ИзтрийтеИзбрани са позициите: 0